Вчера бяха публикувани две интервюта във вестниците “Кеш” и “Банкер”. В тях са изразени важни позиции по това, което се случва и което, за съжаление, пак не се случва. Точно преди 10 години по това време се развиваше драматична политическа и икономическа криза с известен за всички завършек. Най-странното е, че днес аз споря със същите хора, с които спорех и тогава. Те пак са министри. Какво се е променило?
Днес Европейският парламент прие последния доклад за България преди приемането ни за член на Европейския съюз. По същото време българският парламент се занимаваше с досиетата на сътрудниците на Държавна сигурност. Мисля, че има нещо символично в заниманията на двата парламента. Там беше финализирана една продължителна и понякога инфарктна процедура по нашето приемане. Имах честта пряко да участвам в нея като първия съпредседател на Съвместния парламентарен комитет България – Европейски съюз. Малцина сигурно си спомнят, че и тогава – през 1996 година – разгорещено обсъждахме съдбата на АЕЦ Козлодуй. Знаех при каква температура замръзват лигнитните въглища в басейните на Украйна, защото един гръцки депутат ни ги предлагаше като алтернатива на ядрената енергетика. Тогава в спора го победихме, но май днес неговата теза победи. Или България не можа да защити своя интерес…
Важното е, че на 1 януари ще пием шампанско. Само че горчиво шампанско. Горчива чаша ще изпият и тези, които вече не могат да прикриват своето агентурно минало. Дано законът не засегне тези, които добросъвестно са работели за държавата и да не ги постави наравно с доносниците. По този въпрос ние, социалдемократите, имахме предложения, но те не бяха приети. Важното е, че мъчително и след много дълго време България все пак реши този въпрос. Не знам защо по този повод се сетих за една мисъл, прочетена някъде: “недоверието към бъдещето ни пречи да се откажем от миналото”.
Вчера мнозинството в Народното събрание отхвърли ветото на Президента върху Закона за интеграция на хората с увреждания и лиши голяма част от тях от средства. До тази крещяща несправедливост се стигна след няколкомесечна борба със “социалния” министър Емилия Масларова, нейните чиновници и Комисията по “социална” политика на Народното събрание с председател Хасан Адемов. Мога да напиша дълга история за това, как предложих разумни поправки в закона и как те бяха отхвърлени без никакви аргументи, как благодарение на гласовете на социалдемократите все пак законът беше върнат за ново разглеждане след президентското вето и как безцеремонно мнозинството на БСП, НДСВ и ДПС наложи първоначалната си позиция независимо от предизборни обещания и ангажименти. Но ако вие наистина се интересувате от тези проблеми, заповядайте на 1 декември от 10.00 часа в парк-хотел Москва в София за да чуете самите тях – хората с увреждания.
Google Reader