“Ако искаме да правим политика в здравеопазването трябват пари”, заявява днес в интервю за агенция “Фокус” министър Евгений Желев. Браво! Феноменално! Предлагам за това грандиозно откритие на г-н Желев да бъде връчена най-високата държавна награда. А защо не и Нобелова?!
В началото на мандата на това правителство на неговия предшественик г-н Гайдарски, бе връчен готов проект за електронно здравеопазване. Днес българските граждани можеха да имат смарткарти с чип, съдържащ всички данни за здравния им статус, чрез които да извършват всичко по документацията и разплащанията. Освен това щяха да бъдат предпазени от кражба около 360 милиона лева от бюджета на МЗ само защото системата съществува.
Браво, г-н министър!
Срам ме е от това, което Европейската комисия каза днес за България. И се чувствам виновен.
Браво Ваньо! Браво Костов! Пак направи неоценима услуга на БСП. Само за наивниците остава неразгадана горещата ти връзка с Позитано 20. Когато Брюксел представя унищожителни свидетелства за пълната некадърност на правителството, ти отклоняваш удара към президента. И не го правиш за първи път. От похвалите, че БСП е реформирана партия през инициативите за вотове на недоверие в най-неподходящото време, които изваждаха правителството от критични ситуации до днешното изпълнение – едва ли има някой, на когото “реформираните” да са толкова благодарни. А аз не вярвах, когато техни висши функционери твърдяха, че си техен човек.
“Дясното липсва в България, лявото провежда една дясна социалдемократическа политика, която може да видите и на Запад във всички леви партии”. Това е пореднато фундаментално изявление на Гамизов – новото момче на властта. По-точно на Станишев. Толкова е прозрачна схемата, че ти се повдига. Че в управлението на тройната коалиция няма грам социалдемокрация е ясно на всички. Питам се на колко е ясно, че ни баламосват с Гамизов?
Вече е ясно каква е основната идея на БСП за промяна на Закона за политическите партии. За да се признае правото на съществуване на една политическа партия ще се изисква публична регистрация на нейните членове. Досега това беше изцяло вътрешнопартиен въпрос. Обществено значение имат гласовете за една партия, а не нейните членове. А в някои системи като американската членуването в партия е съвсем условно понятие. Болшевиките, обаче, издигат в култ членството и го правят по-важно от принадлежността към ценностите. Така партиите в тоталитарните режими превръщат членовете си в безгласни изпълнители на партийната воля. Въпреки демократичните промени, у нас и досега верността към партията /независимо коя/ се оценява в обществото по-високо от верността към политиката, с която тя се е ангажирала. Тоест, партията е права и когато греши. Този абсурд се корени в наследената от миналото и преобладаваща представа у нас за членството.
А мотивите, с които социалистите предлагат това ново изискване са прозрачни. Трайната, а може би и драматична загуба на обществено влияние трябва да се компенсира с нещо, което е под ръка – “членската маса”, както се изразават те. А дали политиката, която провеждат, отговаря на интересите на тези хора, няма никакво значение.
