Днес трима народни представители напуснаха партията на Иван Костов. Независимо от различните ни политически възгледи, и тримата уважавам като достойни, компететни и некорумпирани политици. Поздравявам ги за куража!
Представям си как в момента тракат клавиатурите на няколко тъпоумни “политически анализатори”, за да изпълнят поръчката и лепнат етикетите “предател”, “ренегат” и т.н. Преживял съм го лично. Миналата година един вестник толкова се беше увлякъл да угоди на Позитано, че пропусна “дребният” факт – не бях напуснал, а ме изключиха от парламентарната група, защото казвах истината и гласувах по съвест. Нейсе. Отговорността на “свободния” български печат за безобразията на прехода тепърва ще се изяснява…Лъжата…
А постъпката на колегите парламентаристи разбирам много добре. Не може свестен човек да затъва в политическото блато от партийна дисциплина. Какво друго може да направи, освен да напусне? Да сте чули поне едно различно от официалното мнение в левицата след като ме изключиха? Няма да чуете. Да виждате някаква полза за хората от това бетонно единодушие? Няма да видите. Полза има само партокрацията, без значение дали е в опозиция или на власт.
Мои приятели, които от време на време посещават блога, ми направиха забележка, че януари вече си отива, а аз още съм на “ЧНГ”. И започнах да пиша този пост с идеята, че годината започна бурно и почти всеки ден има събитие. Като се замислих, всъщност изобщо не е така.
Най-яркото събитие би следвало да бъдат протестите. Но през 97 те бяха много по-остри и доведоха до политическа промяна. И какво се промени за хората? НИЩО.
Направиха ни поредните остри забележки от Брюксел. По повод на предишните щяхме да променяме радикално контрола върху европарите. НИЩО не променихме.
През юли миналата година управляващите се клеха, че изборното законодателство ще бъде прието до Коледа. НИЩО.
Газовата криза показа, че НИЩО не е направено през всичките 20 години на прехода да не бъдем зависими само от руските доставки.
Поискахме отварянето на 3 и 4 блок на АЕЦ Козлодуй с пълното съзнание, че от това НИЩО няма да излезе.
Едва успяхме да отворим границата с Европейския съюз и гръцките фермери ни я затвориха, без да можем да направим НИЩО.
Какво излиза? Живеем в едно голямо НИЩО.
ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА!
Нека 2009-та ни донесе по-добро управление. Това е основният проблем на България и в средата на тази година той може да бъде решен. Може и да не бъде 
гласа не достигнаха за да се създаде обществен фонд ” Асистирана репродукция” при гласуването на бюджета днес в парламента. От този фонд имат нужда 270 000 български семейства, които могат да имат дете само чрез “ин-витро”. Само депутатите от БСП и ДПС не подкрепиха предложението. Ако е останала свободна преса, тя ще публикува имената на тези, които попречиха да се реши един значим обществен проблем. Запомнете ги и никога не гласувайте за тях!
В поста “Обама” написах, че изборът на новият американски президент е израз на нова тенденция, на ново поколение политици на знанието. Потвърждение на това са представените ключови фигури в президентския кабинет – всички без изключение са възпитаници на елитни висши училища, а голяма част от тях са защитили докторски дисертации. Коментаторът на вестник ” Ню Йорк таймс” Дейвид Брукс ги нарече ” клуб на професорите”.
По същото време в София станахме свидетели на високообразовано единомислие в родния кабинет. Икономическият министър предложи да въведем еврото като разплащателна единица от 2009 г. Финансовият министър каза да не въвеждаме еврото като разплащателна единица. Мястото и на двамата, според мен, е в клуба на пенсионера.
Боже, пази България!
