Мои приятели, които от време на време посещават блога, ми направиха забележка, че януари вече си отива, а аз още съм на “ЧНГ”. И започнах да пиша този пост с идеята, че годината започна бурно и почти всеки ден има събитие. Като се замислих, всъщност изобщо не е така.
Най-яркото събитие би следвало да бъдат протестите. Но през 97 те бяха много по-остри и доведоха до политическа промяна. И какво се промени за хората? НИЩО.
Направиха ни поредните остри забележки от Брюксел. По повод на предишните щяхме да променяме радикално контрола върху европарите. НИЩО не променихме.
През юли миналата година управляващите се клеха, че изборното законодателство ще бъде прието до Коледа. НИЩО.
Газовата криза показа, че НИЩО не е направено през всичките 20 години на прехода да не бъдем зависими само от руските доставки.
Поискахме отварянето на 3 и 4 блок на АЕЦ Козлодуй с пълното съзнание, че от това НИЩО няма да излезе.
Едва успяхме да отворим границата с Европейския съюз и гръцките фермери ни я затвориха, без да можем да направим НИЩО.
Какво излиза? Живеем в едно голямо НИЩО.
ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА!
Нека 2009-та ни донесе по-добро управление. Това е основният проблем на България и в средата на тази година той може да бъде решен. Може и да не бъде
гласа не достигнаха за да се създаде обществен фонд ” Асистирана репродукция” при гласуването на бюджета днес в парламента. От този фонд имат нужда 270 000 български семейства, които могат да имат дете само чрез “ин-витро”. Само депутатите от БСП и ДПС не подкрепиха предложението. Ако е останала свободна преса, тя ще публикува имената на тези, които попречиха да се реши един значим обществен проблем. Запомнете ги и никога не гласувайте за тях!
В поста “Обама” написах, че изборът на новият американски президент е израз на нова тенденция, на ново поколение политици на знанието. Потвърждение на това са представените ключови фигури в президентския кабинет – всички без изключение са възпитаници на елитни висши училища, а голяма част от тях са защитили докторски дисертации. Коментаторът на вестник ” Ню Йорк таймс” Дейвид Брукс ги нарече ” клуб на професорите”.
По същото време в София станахме свидетели на високообразовано единомислие в родния кабинет. Икономическият министър предложи да въведем еврото като разплащателна единица от 2009 г. Финансовият министър каза да не въвеждаме еврото като разплащателна единица. Мястото и на двамата, според мен, е в клуба на пенсионера.
Боже, пази България!
Една от новините днес е, че парламентарнта комисия за борба срещу корупцията е поискала от правителството списък на стоте фирми, най-големи потребителки на европейски фондове. Забележителна е скоростта, с която реагира тази комисия. Ето какво написах до нея на 2 февруари 2007 г.:
Уважаеми господин Великов,
Бих искал да предложа на Вашето внимание една инициатива, свързана с най-популярната и същевременно най-непознатата страна на членството на България в Европейския съюз – еврофондовете. Различни партии направиха различни неща по този въпрос. Някои лансираха идеята за специални структури, даже и за отделен министър по тези въпроси. Други организираха семинари за обучение на своя актив и поставиха познанията по фондовете като изискване към кандидатите си за Европейския парламент.
Предлагам чрез оглавяваната от Вас комисия Народното събрание да поиска от правителството всяка година да публикува списък на първите сто най-големи български и чуждестранни потребители на средства от фондовете чрез България.
За пояснение ще дам следния пример: неотдавна едно интернационално журналистическо проучване установи, че компанията АРЛА получава повече като субсидии от Дания, Швеция, Великобритания и Холандия, отколкото като печалба от работата си. Други подобни проучвания в някои европейски държави са установили, че в първата десетка на най-големите потребители на средства от фондовете се оказват близки до членове на правителството фирми.
Смятам, че нивото на корупцията у нас ни задължава да предприемем такива действия. Ако се приеме такова решение на парламента, то, разбира се, ще важи не само за сегашното, но и за всички следващи правителства.
2 февруари 2007
С уважение,
Николай Камов
народен представител