Намерението на министъра на финансите част от резерва да се сложи на депозит в търговските банки не е лошо като идея, но времето за такава мярка беше преди една година. Тогава в парламента предложих следното:
“Политическо движение „Социалдемократи” изразява силно безпокойство от тенденциите в световната финансова система и от начина, по който управляващите предлагат да се изразходи бюджетният излишък на страната. Във връзка с това предлагаме мерки, различни от тези на правителството:
Първо, средствата по линия на допълнителните бюджетни кредити по консолидираната фискална програма за 2008 г., предвидени за инвестиционни дейности, да бъдат заделени в специален фонд, който да финансира съответните проекти при същите изисквания за финансов контрол, които се прилагат при европейските структурни фондове.
Второ, средствата, предвидени за социални дейности, да бъдат обсъдени в рамките на тристранното сътрудничество и да бъдат финансирани след одобрение от социалните партньори.
Трето, другите разходи по министерства да бъдат съгласувани със съответните парламентарни комисии и едва след това включени в коригирания бюджет.
Четвърто, предвид нарасналите рискове в условията на глобална финансова криза и в контекста на координираните мерки на страните – членки на Европейския съюз, правителството да задели специален фонд, с който да намали външната задлъжнялост на банките и при нужда да гарантира тяхната стабилност.
Пето, чрез законодателна промяна да се увеличи размерът на гарантираните от държавата средства по депозитите на гражданите в българските банкови институции на 50 хил. евро.
За целта целият фискален излишък, извън трите процента, предвидени в Закона за държавния бюджет и допълнителните бюджетни кредити, да бъде използван съвместно с Българската народна банка и частните банки за намаляване на външната задлъжнялост на банковия сектор. Това може да стане като чуждестранните депозити бъдат заместени с депозити на правителството в частните финансови институции. Прехвърлянето на резерви от БНБ в търговските банки не е прецедент. Подобна политика беше приложена през 2001-2002 г. от правителството на НДСВ, при това успешно. Тези мерки следва да бъдат съпроводени с намаляване на минималните задължителни резерви в лева на търговските банки в БНБ, при запазване на високи резервни изисквания за заемните средства, привлечени от чуждестранни финансови институции”. (Стенограма от заседание на Народното събрание на 10 октомври 2008 г.)
Тогава подобни мерки биха имали положителен ефект. Вместо това управляващите от тройната коалиция разпределиха резерва по формулата 8:5:3 и го похарчиха предизборно.
Когато преди 12 години напуснах БСП казах, че тя е мъртва. Имах предвид, че не е в състояние да взима адекватни политически решения.
Днес оценките за тази партия са същите, само че идват от хора, които тогава ме хулеха. Закъснелите критици допускат фундаментална грешка. Че Станишев е недоразумение се вижда с просто око, но не той е причината за трагичното състояние на БСП. И Виденов не беше причината. Те са следствието. Самият факт, че една партия избира такива лидери и на всичко отгоре ги прави премиери е диагноза.
Неизлечимо болният е самата БСП. За разлика от своите посестрими в страните от бившия Варшавски договор, БКП не се раздели на комунисти и социалдемократи. Издигна в култ единството, без да е ясно на кого и за какво. Нито един опит за реформиране в самата партия не успя. Нещата се сведоха до смяна на името и поредица от напускания. БСП остана ни риба, ни рак – без политически профил. Лявото беше само фасада за наивниците и правоверните. Даже приемането в европейското социалистическо семейство стана с големи компромиси и с ходатайството на социалдемократите, за което носим голям грях.
БСП не е политическа партия. Тя е синдикат за защита на интересите на старата номенклатура и нейните деца, подкрепян активно от бившата Държавна сигурност. По тази причина сгромолясването беше неизбежно. Лошото е, че три пъти обществото ни пострада сериозно от “синдикалния” рекет – при Луканов, при Виденов и сега, при Станишев.
Добрата новина е, че последният е преизбран за председател на БСП. Всяко друго решение щеше да бъде поредната илюзия за промяна. Отваря се път за истински ляв проект.
От конгресите на БСП и ВМРО по един и същи начин лъхна миналото. В модерния свят оставката на лидера е поемане на отговорност, за да не легне тя върху партията. В двата нашенски случая стана обратното, както е ставало винаги преди. Сега да му мислят БСП и ВМРО. Добре че от тях нищо не зависи.
За първи път в младата ни двадесет годишна демокрация беше въведен финансов ценз за участие в политиката. Т.е. беше направено съществено отстъпление от самата демокрация. Ако имате желанието да се включите в политиката като независим депутат трябва да броите 15 000 лева. Ако сте партия, нищо че сте минали през всички процедури за нейното учредяване, броите 50 000 лева. Ако по някакви причини правите коалиция – 100 000 лв. Кой може да си позволи това?.. В Холандия депозитът е 60 евро. Защо? Защото са изчислили, че толкова са разходите за административното обслужване на регистрацията на партията за участие в избори, и ако тя не спечели достатъчно гласове, държавата не трябва да е на загуба. У нас предназначението на депозита е съвсем различно. Това е праг. Много висок праг. Представям си как би реагирала опозиционната БСП през деветдесетте години на подобно предложение. Сега тя е авторът му. Затова не ги слушайте какво ви говорят. Гледайте ги какво правят. А ние, “Социалдемократи”, дадохме всичките си пари за да придобием правото да се състезаваме в тези избори. И понеже няма как да ни видите на билбордовете, разчитам на този блог. Бюлетината е номер 13!
Поради ограничени финансови средства (за това ще стане дума в следващия постинг) на евроизборите не се регистрирахме като партия или коалиция, макар че имаше такива политически възможности. С инициативен комиттет от 10 души издигнахме кандидатурата на проф.Чавдар Николов, декан на Стопанския факултет в Югозападния университет. Чавдар Николов е един от близките хора на д-р Петър Дертлиев, а след неговата смърт е в Политическо движение ” Социалдемократи”, в момента член на Националния съвет. Разбира се, не партийните качества и принадлежност бяха определящи при избора на кандидатурата. Мисля, че Чавдар се представи отлично и практически без никаква кампания успя да събере 8 600 гласа. След изборите медиите се надпреварват да му взимат интервюта и да подчертават как сред партийното блато е стърчал самотно един мажоритарен кандидат. Същите медии, обаче, не казаха нито дума за това преди и по време на самата кампания. Някои даже пропуснаха да съобщят, че изобщо има независим кандидат – писаха и говориха само за партиите. Този двоен стандарт едва ли може да изненада, но го казвам, защото тъкмо медиите имат мисията да формират общественото мнение.
Що се отнася до общото ми впечатление, тези избори бяха всичко друго, но не и европейски- по съдържание, по начин на организация, включително и неевропейската промяна на изборното законодателство в последния момент, по кандидати, по послания. Още веднъж българската политическа върхушка показа колко е далеч от същността на европейското обединение, на неговите принципи и стандарти. Жалко за България, не за Европа.
