Днес трима народни представители напуснаха партията на Иван Костов. Независимо от различните ни политически възгледи, и тримата уважавам като достойни, компететни и некорумпирани политици. Поздравявам ги за куража!
Представям си как в момента тракат клавиатурите на няколко тъпоумни “политически анализатори”, за да изпълнят поръчката и лепнат етикетите “предател”, “ренегат” и т.н. Преживял съм го лично. Миналата година един вестник толкова се беше увлякъл да угоди на Позитано, че пропусна “дребният” факт – не бях напуснал, а ме изключиха от парламентарната група, защото казвах истината и гласувах по съвест. Нейсе. Отговорността на “свободния” български печат за безобразията на прехода тепърва ще се изяснява…Лъжата…
А постъпката на колегите парламентаристи разбирам много добре. Не може свестен човек да затъва в политическото блато от партийна дисциплина. Какво друго може да направи, освен да напусне? Да сте чули поне едно различно от официалното мнение в левицата след като ме изключиха? Няма да чуете. Да виждате някаква полза за хората от това бетонно единодушие? Няма да видите. Полза има само партокрацията, без значение дали е в опозиция или на власт.
