Мои приятели, които от време на време посещават блога, ми направиха забележка, че януари вече си отива, а аз още съм на “ЧНГ”. И започнах да пиша този пост с идеята, че годината започна бурно и почти всеки ден има събитие. Като се замислих, всъщност изобщо не е така.
Най-яркото събитие би следвало да бъдат протестите. Но през 97 те бяха много по-остри и доведоха до политическа промяна. И какво се промени за хората? НИЩО.
Направиха ни поредните остри забележки от Брюксел. По повод на предишните щяхме да променяме радикално контрола върху европарите. НИЩО не променихме.
През юли миналата година управляващите се клеха, че изборното законодателство ще бъде прието до Коледа. НИЩО.
Газовата криза показа, че НИЩО не е направено през всичките 20 години на прехода да не бъдем зависими само от руските доставки.
Поискахме отварянето на 3 и 4 блок на АЕЦ Козлодуй с пълното съзнание, че от това НИЩО няма да излезе.
Едва успяхме да отворим границата с Европейския съюз и гръцките фермери ни я затвориха, без да можем да направим НИЩО.
Какво излиза? Живеем в едно голямо НИЩО.
