Този неблагозвучен термин от бюрократичния език означава процеса на “пренасяне” на европейските норми в българското национално право. На 7 януари т.г. МВР прие наредба № 40, с която траспонира директива 24/2006 с много дълго заглавие. По същество става дума за задължение на доставчиците на интернет да съхраняват и предоставят на МВР информация за всички свои клиенти – кои са те и къде се намират, кога, с кого и за колко време са били в кореспонденция или са ползвали телефония. Всичко това е мотивирано с борбата с тероризма. Проблемът е, че българската наредба значително разширява обхвата на европейската. Нещо повече, тя по принцип не би следвало да бъде приемана, тъй като става дума за ограничаване на човешки права и неприкосновеност на личната кореспонденция на гражданите, гарантирани от Конституцията на Република България. Ако изобщо това се налага, може да стане само със закон.
Няколко дни след публикуването на наредбата отправих въпрос към министъра на вътрешните работи, на който той ми отговори на 22 февруари т.г., защитавайки издадената от МВР наредба. Изразих няколко принципни несъгласия с министъра и се радвам, че проведената вчера с участието на Омбудсмана на Републиката Гиньо Ганев и много компетентни специалисти дискусия подтвърди това становище. Тя бе инициирана от Социалдемократическия форум и “Електронна граница”. Мнозинството участници бяха на мнение, че наредбата трябва да се отмени и директивата да се транспонира със закон. Надявам се Върховния административен съд да отвори пътя за това.
