Вече две седмици медиите отразяват и коментират моето гласуване за вота на недоверие за корупцията и изключването ми от парламентарната група на Коалиция за България.
Преди всичко искрено благодаря на тези, които обективно отразиха случилото се или ми дадоха възможност в интервюта да кажа какво мисля за корупцията и по други горещи теми. Разбира се, имаше и помия. Къде по поръчка, къде от стара злоба и предубеждение, все едни и същи автори и вестници решиха, че сега е удобен момента за оплюване. Отдавна не се впечатлявам от тези неща, но в случая е интересен фактът, че моите портрети бяха написани, сякаш аз съм напуснал коалицията, а не са ме изключили. Още по-странно, и дума нямаше за отношението ми към основния проблем-корупцията. Никой, разбира се, не посмя да коментира поведението на “Позитано”, което наруши всички норми на коалиционна етика, отмени чл.67 от Конституцията и назидателно през първата седмица искаше аз да се разгранича от моята партия, а през втората – тя от мен.
Бил съм вечно недоволен. Сигурно искат да бъда доволен от Жан Виденов, от Александър Томов или може би от тройната коалиция начело със Сергей Станишев, Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган?! Да съм доволен от борбата с корупцията и престъпността изобщо, усвояването на европейските фондове, грижата за децата в социалните домове, безопасността по пътищата и в жп транспорта?! Та нали водещите новини в същите издания през последните две седмици показаха колко жалка е картинката у нас по тези въпроси!
