Николай Камов

- При напускането си като зам.-министър на правосъдието Димитър Бонгалов заяви нещо от типа “този пост остана за Зелената партия, него ни дадоха”. Така ли се разпределят държавните постове сред коалиционните партньори?
- Коалиционното споразумение е общо, но детайли по него се уточняват двустранно. От наша гледна точка мога да кажа едно – подписахме споразумението в 12 без 5, но нищо от договореното не се спазва БСП се държеше и се държи на принципа “когато говориш с мен, ще мълчиш”. И в парламентарната група нищо не се обсъжда, там не се взимат решения. Ще изпреваря въпроса ви “Защо не напуснете Коалиция за България?” Отговарям – нека БСП напусне, аз под каквото съм се подписал, затова гласувам. Който не спазва предизборните си обещания, той да напусне.

- Да напусне, ама тогава няма да има парламентарна група.
- Изобщо това не ме вълнува. Да си направят парламентарна група на БСП. По-важното е, че хората не гласуват, защото има тотално разминаване – по-драстично не знам в нито една европейска държава – между думи и дела. Един унгарец се намери да признае, че предизборно са лъгали. У нас това се случва в много по-голяма степен, но няма желаещи да си признаят.

- Леви обещания, десни дела, това ли се случва?
- Тройната коалиция си яде баницата, която си разряза на 16 парчета. Осем за БСП, пет за НДСВ и три за ДПС. Известна е приказката обаче – не е луд, който яде баницата, а който му я дава. Аз не съм съгласен, най-вече с това да не се изпълняват обещанията, дадени на хората. Що се отнася до ляво и дясно – всяка партия е такава, каквато се прояви на власт. В опозиция могат да говорят всичко. БСП няма как да е дясна, защото идеологията, разбиранията на нейните членове нямат нищо дясно. Но провежда ултраконсерва-тивна политика. Мисля, че и СДС, и ДСБ са силно затруднени, защото червената политика минава отвъд техните представи за консерватизъм. Затова БСП вече трайно не е първа политическа сила

Но по-важното е друго – очевидно настъпи краят на партиите на прехода. Не само на БСП – всичко, което бе създадено след БКП, започва да отстъпва място на нови структури. Независимо дали това се харесва на някого или не. Партийната система на прехода си отива, преходът свърши, не може със старите партии да се прави… нов бардак.

- Това означава ли, че трябва да има предсрочни парламентарни избори?
- Всичко говори, че трябва. Очевидно и каузата, и причината за съществуването на тройната коалиция, са изчерпани. Да не говоря за нейните възможности. Но не вярвам, че ще има предсрочни избори, защото съм бил свидетел как не може да се разпадне мнозинство от 123-ма души през 1997 г. и няма никакви илюзии, че може да се разпадне мнозинство от 169 депутати. Естествено, поради личните им интереси.

- Какво очаквате да се случи в БСП и в правителството след местния вот? След евроизборите имаше промени, Румен Овчаров бе сменен като министър на икономиката.
- Какъв е проблемът – неговият човек стана министър, а той оглави бюджетната комисия в парламента. Къде е промяната, в провежданата политика няма, не я виждам поне.

- Но местните избори промениха картата на страната, партиите си провериха влиянието. Остана обаче спорът кой е №1.
- След тях има пределно ясен първенец и това е ГЕРБ. БСП е на второ място. Оттам нататък зависи как се изчисляват резултатите. Ние имаме 88 общински съветници в страната, бихме коалиция от ДПС и “Атака” в Поморие, доволни сме от постигнатото.

- Как ще изглежда следващата коалиция, която ще управлява страната?
- Важно е как ще изглежда следващата коалиция за хората – учители, лекари, бизнес, не за политиците. Коалицията трябва трябва да събере две абсолютно раздалечени неща. Да вземем за пример Германия – там има пълно съвпадение между това, че тя е член на ЕС и нейното държавническо поведение, законодателство и начин на работа на администрацията в съответствие с това членство. При нас ситуацията е шизофренична – ние сме точно толкова член на ЕС, колкото и Германия, но функционирането на българския държавен механизъм няма нищо общо с европейското. И трябва посланикът на САЩ да ни го каже, защото никой от родните политици и държавници не се осмелява. Това чужди посланици да ни казват истината в очите обаче беше уместно за 1990 г.

- Какво всъщност каза Джон Байърли на управляващите, а и на всички българи?
- Най-важното – че България е в ХХ век. Политически, държавнически, като манталитет на управление не сме в Европа. Тези избори бяха най-неевропейските, провеждани у нас. С купуването на гласове, а и с доста по-страшното – фалшификации-те на бюлетини. Те много по-трудно могат да бъдат разкрити от изборната търговия.

- Как изглежда бъдещата коалиция, за която говорите и която трябва да ни извади от шизофреничната ситуация между два века? С кои партии?
- Не знам с кои партии. Ще участваме на избори, ще търсим съюзници… При всички случаи не в настоящата управляваща коалиция.

- А къде – в ГЕРБ?
- Защо непременно в ГЕРБ? Ще търсим, още не сме намерили съюзници.

- Иван Гранитски заяви, че няма нищо лошо в бъдещо управление на страната в коалиция да се съберат БСП и СДС. Той също даде за пример Германия.
- Отнасям и двете партии към тези, които изпълниха своята роля в прехода. Трябват нови. Към ГЕРБ се отнасям определено положително, за разлика от много други. Защото дадоха много ясен знак за промяна ГЕРБ е потвърждението, че има шанс партийната система на прехода да бъде подменена. Това обаче не е достатъчно. Трябва да се преодолее разминаването между обещания и политика. Истината е, че от тройната коалиция най-много това прави БСП. ДПС и НДСВ могат да кажат “това ни е идеологията, ние сме либерални партии”. БСП се разминава драстично със своята същност. Избирателите санкционират това поведение и още повече ще го санкционират в бъдеще.

- ГЕРБ направи всичко възможно, за да няма етнически вот у нас. На това ли се дължи “затоплянето” в отношенията между партията на Бойко Борисов и движението на Ахмед Доган?
- ГЕРБ показа съвсем ново отношение. Това също е довод за положително отношение към този политически феномен. Оставам си социалдемократ, няма да преминавам в ГЕРБ, но не мога да отрека фактите. Нашата позиция към ДПС е същата – не критикуваме движението заради турците в него, а защото според нас не провежда политика по европейски начин.

Ще се боря за европейска социалдемокрация у нас. Жалкото е, че в момента у нас има 6 такива формации – ако се съберат гласовете, спечелени от всички нас на местния вот, ще се види, че резултатът е достатъчен за влизането ни в парламента. Но не запазихме достижението си от евроизборите, бих искал да попитам колегите си защо. Там нямаме голям резултат, но всичко бе на едно. Има една хубава мисъл “Комунистите подкрепят социалдемократите, както въжето поддържа обесения”.

- Предстои в парламента да се гласува бюджетът за следващата година. Ще го подкрепите ли?
- Не. Има сто причини затова, но ще посоча една – плоският данък. Няма социалдемократ в Европа, който да подкрепи подобна политика. С нея отново ставаме опитни зайчета.