Най-сетне парламентът си върна конституционната роля да бъде водещата институция в държавата. И сега Радев (не заслужава да го наричаме президент, защото поведението му няма нищо общо с ролята на институцията) стана политически по-слаб от обикновен депутат, чийто глас в работещ парламент може да се окаже ключов по даден въпрос. От своя глупост и с много старание Радев се превърна в извънпарламентарна “партия” – нищо вече не зависи от него, даже и мненията му нямат значение, защото са предсказуемо еднопосочни. А това, че са неприкрито проруски (т. е. антибългарски и антиевропейски), е отделна тема, която някой ден ще бъде разследвана, както в момента се разследва Тръмп.
Трябва да се разследва и дейността на служебните правителства на Радев, донесли повече беди на България от всеки редовен кабинет след 1989 година. Защото действаха напълно безконтролно. Сега и за най-предубедените е ясно, защо Радев мина всякакви граници в опитите да не бъде избрано редовно правителство. Надявам се, че този горчив опит ще бъде запомнен завинаги: не давай цялата власт никому, особено ако е със зелени чорапи.
