В началото на 90-те опитен и много добре разположен към България западен политик ме попита колко години сме били под комунистическо управление. След като получи отговор, каза: “Е, поне 45 години ще ви трябват да излезете от това влияние”. Надявах се много да не се окаже прав, но видно за всички, надеждите ми не се сбъднаха.
Живяхме с илюзията, че по естествен път, чрез смяна на поколенията, България ще се отърси от миналото и ще тръгне по нов път. Уви, в момента се случва обратното – не само миналото, но и все нови негови издънки са се вкопчили и ни дърпат назад. Те са като хлебарки – оцеляват и се размножават. На талази ни атакуват отвсякъде: Първанов, Станишев, Нинова; Борисов, Плевнелиев, Гешев; Трифонов, Костадинов, Радев, особено той. Ново разочарование за мен е Сакскобургготски, защото се включи в недостойната проруска колона.
Но за да могат тези и подобни хора да налагат чужд на българските интереси дневен ред, някой им позволява. И този някой е ВСЕКИ българин с избирателни права.
Не е проблем, че отново ще има избори. Проблемът е какво те ще ни донесат. Проблемът е какво НИЕ ще направим на изборите. За да не се питаме още дълго “Докога така???”
