Честит юбилей, Европейски съюз!
Ние с теб сме връстници. И аз съм на 50, навърших ги малко преди теб. Когато съм се раждал не съм и мислил, че ще бъдем толкова свързани. Впрочем, тогава едва ли някой се е осмелявал да си помисли, че България ще бъде някой ден част от теб. Важното е, че това е факт, а за мен лично, че имах пряко участие в 17-годишният път към постигането на тази цел.
Започна се по много интересен начин. Кризата на правителството на Филип Димитров беше в разгара си и тъкмо тогава първата делегация на демократична България трябваше да пътува за Брюксел по покана на Европейския парламент. Бях включен в делегацияга като представител на левицата и в един момент се оказах единствения, който ще пътува, защото всички други бяха предпочели да останат в София заради кризата. Настоях категорично пред председателя на парламента Александър Йорданов да не пътувам, защото беше крайно неуместно един човек да представлява толкова поляризирания парламент. В крайна сметка се случи точно това. Бях първия български депутат на официално посещение в Европейския парламент. Посрещнаха ме с огромен интерес. И естественото огорчение за отсъстващите представители на другите политически сили. Започнахме да работим с Делегацията за България и Румъния. Установихме отлични отношения с нейния председател Александър Лангер. По най-чувствителния тогава въпрос за България – визовия – постигнахме първата резолюция на парламента в наша полза.
Няколко години по-късно, след като България подписа споразумение за асоцииране с Европейския съюз, бях избран за първия съпредседател на Съвместния парламентарен комитет. От страна на Европейския парламент съпредседател бе г-н Папакириазис от Гърция. Веднъж, след разгорещена дискусия в защита на АЕЦ Козлодуй го ядосахме толкова, че забрави да закрие заседанието. Тръшна папките и каза, че няма да спори с нас. Нямаше и как да спори след като знаехме наизуст при каква температура замръзват лигнитните въглища в басейните на Украйна. Предлагаха ни ги като алтернатива на ядрената енергия…
Днес България е твой пълноправен член. Не знам дали си щастлив от този факт, но аз определено се радвам. Бих могъл даже да претендирам да съм един от бащите на този успех, но в тази навалица няма смисъл. Важното е, че България отвори нова страница в своята история. И че за много хора, най-вече за младите, това е огромен шанс. Дали ще го използват? Зависи от всеки един. Много хора от нашето поколение те приеха с “намигане”. Навсякъде говореха че те искат, но всъщност си казваха:” Ще я караме както си знаем”. По-важното е, че за теб се бореха искрено много българи, за да донесеш промяна, за да променим и ние теб към по-добро. Горд съм, че съм един от тях!
Честито, връстнико!
