Новото управляващо мнозинство прие първият си бюджет и с това престана да бъде ново. Сега е време да вдигне поглед към по-перспективни цели. Следващият бюджет? Не. Магистрала „Тракия”? Не е достатъчно. България има нужда от нова стратегическа цел. След приемането ни в НАТО и ЕС ние нямаме такава.
В понеделник идната седмица в Копенхаген ще се съберат лидерите на близо 200 държави, за да обсъдят проблемите на човечеството, свързани с климатичните промени. Светът очаква най-вече какво ще каже американският президент Обама и какви ангажименти ще поеме САЩ като най-голям замърсител, както и най-развитите индустриални държави. Светът не иска да се примири с факти като този, че всяка секунда се унищожава гора с размерите на футболно игрище и очаква от националните лидери да бъдат на световно ниво. Не знам как се подготвя българското участие, но ако не можем да повлияем съществено на глобалните състояния, можем да вземем повод от срещата и да поставим тези въпроси като №1 за своята страна.
„България – най-чистото място в Европа” от слоган за 10 години може да се превърне в реалност, ако сегашното правителство събере политически кураж, освен с кризата, да се пребори и за бъдещото ни място в този свят. Така, впрочем, то би могло да си осигури и по-дълъг политически живот от „рекордния” досега един мандат.
Тук нямам намерение да доказвам технически, че изборът на такава национална стратегия е възможен. Достатъчно е да спомена само, че неразвитата, а впоследствие и ликвидираната социалистическа индустрия може от загуба да се превърне в предимство. Вземете само „Кремиковци”. Но въпросът има много по-мащабни измерения: нова култура, създадена не само от естественият интерес на младите към „зелените” проблеми, а смели нововъведения в образователната система; стимули и принуди в поведението на хората и бизнеса; съчетаване на дадености, като минералните извори, например, с целенасочено развитие на нови и модерни дейности; изцяло нов образ на българите пред света.
Успехът може да бъде грандиозен, ако се мобилизира целият потенциал на нацията. Благодарение на подобен избор, представите за съвременна („тъмна” в старите ни представи) Индия се свързват с компютрите и комуникациите – там се продават 15 милиона мобилни телефона за месец. След 10 години, когато срещнат българин, реакцията може да бъде: О, България! Искам да живея във вашата страна!
