Когато преди 12 години напуснах БСП казах, че тя е мъртва. Имах предвид, че не е в състояние да взима адекватни политически решения.
Днес оценките за тази партия са същите, само че идват от хора, които тогава ме хулеха. Закъснелите критици допускат фундаментална грешка. Че Станишев е недоразумение се вижда с просто око, но не той е причината за трагичното състояние на БСП. И Виденов не беше причината. Те са следствието. Самият факт, че една партия избира такива лидери и на всичко отгоре ги прави премиери е диагноза.
Неизлечимо болният е самата БСП. За разлика от своите посестрими в страните от бившия Варшавски договор, БКП не се раздели на комунисти и социалдемократи. Издигна в култ единството, без да е ясно на кого и за какво. Нито един опит за реформиране в самата партия не успя. Нещата се сведоха до смяна на името и поредица от напускания. БСП остана ни риба, ни рак – без политически профил. Лявото беше само фасада за наивниците и правоверните. Даже приемането в европейското социалистическо семейство стана с големи компромиси и с ходатайството на социалдемократите, за което носим голям грях.
БСП не е политическа партия. Тя е синдикат за защита на интересите на старата номенклатура и нейните деца, подкрепян активно от бившата Държавна сигурност. По тази причина сгромолясването беше неизбежно. Лошото е, че три пъти обществото ни пострада сериозно от “синдикалния” рекет – при Луканов, при Виденов и сега, при Станишев.
Добрата новина е, че последният е преизбран за председател на БСП. Всяко друго решение щеше да бъде поредната илюзия за промяна. Отваря се път за истински ляв проект.
