Поради ограничени финансови средства (за това ще стане дума в следващия постинг) на евроизборите не се регистрирахме като партия или коалиция, макар че имаше такива политически възможности. С инициативен комиттет от 10 души издигнахме кандидатурата на проф.Чавдар Николов, декан на Стопанския факултет в Югозападния университет. Чавдар Николов е един от близките хора на д-р Петър Дертлиев, а след неговата смърт е в Политическо движение ” Социалдемократи”, в момента член на Националния съвет. Разбира се, не партийните качества и принадлежност бяха определящи при избора на кандидатурата. Мисля, че Чавдар се представи отлично и практически без никаква кампания успя да събере 8 600 гласа. След изборите медиите се надпреварват да му взимат интервюта и да подчертават как сред партийното блато е стърчал самотно един мажоритарен кандидат. Същите медии, обаче, не казаха нито дума за това преди и по време на самата кампания. Някои даже пропуснаха да съобщят, че изобщо има независим кандидат – писаха и говориха само за партиите. Този двоен стандарт едва ли може да изненада, но го казвам, защото тъкмо медиите имат мисията да формират общественото мнение.
Що се отнася до общото ми впечатление, тези избори бяха всичко друго, но не и европейски- по съдържание, по начин на организация, включително и неевропейската промяна на изборното законодателство в последния момент, по кандидати, по послания. Още веднъж българската политическа върхушка показа колко е далеч от същността на европейското обединение, на неговите принципи и стандарти. Жалко за България, не за Европа.
