И нашата улица, въпреки гордото си име “булевард”, прилича на швейцарско сирене. Но тази сутрин изгря надежда – мъже с лопати разчистиха от боклуци най-голямата дупка и съобщиха, че ще асфалтират. По обяд се появиха пълен с асфалт самосвал, валяк с платформа за транспортирането му, няколко товарни и леки коли и десетина работника. С недоумение разбрах, че всичко това е заради тази единствена дупка. Техническият ръководител ми обясни, че те са изпратени от “Софийска вода” само за нея и другите не са тяхна работа. Формално човека беше прав, но се съгласи, че ситуацията е абсурдна. Представете си колко ресурси се прахосват ежедневно с този начин на работа. Елементарно е общината да координира такива скъпоструващи дейности. Съседни държави са го направили преди повече от век. Колко още ще ни трябва на нас, “европейците”?!
А след два часа, заради тежките камиони от близкия строеж, току-що асфалтираната дупка отново стана яма…
Щом човек като Александър Томов може да се представя за борец за справедливост и срещу корупцията и за жертва на организираната престъпност, НЕЩО МНОГО ГНИЛО ИМА В БЪЛГАРИЯ.
По-подробно за поразиите на този “феномен” може да прочетете в моята книга “Да бъдеш свободен”, която “Сиела” издаде през декември миналата година.
След като излязох от политиката през лятото на миналата година, основах консултантска фирма, чиято регистрация излезе през декември. Сега, през февруари, ние сме задължени да внесем първите си документи в НАП. По принцип се отнасям с голямо уважение към решенението в България да се създаде единна данъчна администрация. Това е по принцип. Конкретно, обаче, счетоводителката на нашата фирма беше върната три пъти с три различни забележки по документите.
Признавам, че някои от забележките бяха основателни. И ние веднага ги отстранихме, но думата ми е, че благодарение на случайният принцип на попадане на служител (което също подкрепям) всъщност ние се срещнахме с три различни данъчни администрации. Едната беше възрастна и отегчена и изобщо не погледна документите, които (тук трябва да кажа, че се бяхме престарали) бяха представени както на хартиен носител, така и на диск. Оказа се, че може да се използва само дискета?!?! Какво да правят тези, чиито по-съвременни компютри нямат флопидисково устройство? Това, естествено, не е забележка към данъчните.
Втората се оказа на средна възраст и малко по-благосклонна, за да приеме половината от документите. Като се ограничи с пояснението, че другата половина не отговаря на изискванията.
Третата данъчна администрация беше млада и много добросъвестно (не знам дали й влиза в задълженията) обясни на нашата счетоводителка какви са изискванията и прие документите.
Това ни отне около 48 часа. За толкова време в Сингапур можеш да започнеш бизнес. Изводите оставям на вас.
Днешните изявления на Мартин Димитров срещу Илиян Михов много ми напомнят известната басня на Лафонтен.
Те, освен всичко друго, издават комплекс за малоценност. Като не може да повлияе на политиката на правителството, СДС слиза на персонално ниво, при това срещу номиниран, а не действащ министър.
Илиян Михов даде пределно ясни заявления по въпроса за борда. Впрочем, аз лично съжалявам, че неговото виждане няма да се превърне в правителсвена политика. По въпроса съм писал в предишни постове.
Ако СДС иска вицепремиерския пост срещу подкрепата си за кабинета, да го каже открито. Но не знам дали това ще се хареса на Иван Костов.
Добре е, че не ни управлява коалиция!
Остава около половин час до края на изслушването на кандидата за еврокомисар от България Румяна Желева в Европейския парламент. В хода на това изслушване избухна скандал, предизвикан от друга българка – Антония Първанова.
Случаят по най-ярък начин изразява стария виц за българския казан в Ада. Там до всеки един от казаните стоял дявол, въоръжен с тризъбец, за да набутва обратно в казана грешниците. Само до българският нямало нужда от дявол – те самите взаимно се набутвали в казана.
Каквато и да е Желева, каквито и да са фактите, това е недопустимо. Аз съм един от първите български депутати, осъществили контакти с Европейския парламент след демократичните промени през 1989 година. Познавам достатъчно добре атмосферата в тази институция и не мога да си представя толкова груба национална партизанщина.
Като ръководител на Съвместния парламентарен комитет България-Европейски съюз и на делегацията ни в Парламентарната Асамблея на НАТО съм доказал как може да сме единни, независимо от партийните ни различия.
Затова в този момент имам моралното право да изкрещя: СРАМ И ПОЗОР!
