Николай Камов

Винаги ми е приятно да се срещам с млади хора – чувствам се далеч от идиотщините, които сме сътворили ние, възрастните. Такава възможност ми даде поканата на Фондация “Фридрих Еберт” да участвам в нейната Лятна академия за млади политици. Заедно с двама депутати от левицата трябваше да дискутираме сложната тема за ценностите. С моите бивши колеги отдавна се бяхме разминали тъкмо на ниво “ценности” и никак не беше трудно да откроим различията. Един от участниците реагира така: “Не ни занимавайте с вашите конфликти! Те са минало, говорете за бъдещето…” Дотук младият човек беше абсолютно прав. Грешката беше в следващото изречение: “…Кажете ни какво трябва да се направи.”

Ако младите чакат от нашето поколение отговорът на този въпрос, бъдещето ще изглежда като миналото. Те трябва да разберат, че в такива времена е нужна не приемственост, а отрицание. Нищо положително не могат да вземат от българския преход особено в областта на политиката. Трябва да започнат отначало, без да питат. Просто да го направят!

През последните няколко дни трима европейски държавници с различна политическа принадлежност си подадоха оставките, за да поемат отговорност. Главният секретар на финансовото министерство на току-що формираното британско правителство – либерал-демократът Дейвид Лоус се оттегли незабавно поради обвинения в нарушение на етичните норми. Лидерът на чешките социалдемократи Иржи Пароубек, въпреки, че партията му спечели изборите, пое отговорността за това, че този резултат не позволява съставяне на правителство. Германският президент, християндемократът Хорст Кьолер, напусна поста заради “непремерени изказвания”.

Европейската политическа история изобилства с такива примери. В повечето случаи става дума за политици с голям опит и влияние в обществото. Тъкмо поради това техните оставки са спасявали правителствата и партиите им. Защото ако политикът не поеме лично отговорността, тя се пренася върху кабинета, върху мнозинството, върху партията. Това е европейската, нещо повече – това е цивилизованата практика.

У нас бившата БКП продължава да поддържа тезата, че “оставката е бягство от отговорност”. Но само тя ли? Колко български политици през изминалите 20 години са подали оставките си, за да поемат отговорност? Отговорът и сравненията оставям на вас.

Споделям напълно казаното от Даниел Грос, директор на European Policy Studies пред в.” Капитал”: “За да може една страна да направи голям скок и да настигне другите преди нея, има два вида реформи. Първите можете да направите с една дузина хора – премиер, гуверньор на централната банка и т.н. Това са макрореформите – разумна фискална политика, валутен борд, изчистване на дълга. В България това е направено. След това са другият вид реформи, за които трябват 10 000 човека. И тези 10 000 още не са намерени в България. Това са много по-дълбоките реформи – не толкова да има нови закони, а да се направи ефективна администрация и всичко да започне да работи. В България тези неща дори не са започнали.”

Вчера пътувах до Русе и обратно. Гражданският форум за развитие на Русе беше организирал представяне на моята книга “Да бъдеш свободен”, която “Сиела” издаде преди няколко месеца. По пътя обърнах повече внимание на нещо, което и преди ми е правело впечатление. В отсечката от Ябланица до Русе почти всички ограничения на скоростта до 60 и 40 км/ч извън населените места са неадекватни. Те, като правило, са поставени около отдавна изоставени наблюдателни пунктове на КАТ. Пътят е прав, с отлична видимост и ограниченията са ненужни, направо глупави. Не и за катаджийте, които вероятно без проблеми изпълняват плана за глобите.

Сигурно вече си мислите, че са ме хванали в нарушение. Не можаха Просто глупавите знаци ми заприличаха на пречките и ограниченията пред бизнеса у нас. Тези дни мениджъра на “Пайплайф” за България описа покъртителна картина в интервю за “Дневник”. Чувал съм подобни истории десетки пъти. Защо БЕШЕ така ми е ясно и съм го написал в моята книга. Въпросът е ЗАЩО ПРОДЪЛЖАВА ДА БЪДЕ ТАКА?

Бях един от поканените гости на учредителния конгрес на ГЕРБ. В приветствието от името на “Социалдемократи” (които бяхме изключени от “Коалиция за България” заради критиките си съм правителството на Станишев) им пожелах да бъдат алтернатива не само на тройната коалиция, а на целия преход. Все повече се съмнявам, че ще успеят, ако изобщо се стремят към това.

Да приемем, че се стремят. На какво разчитат? На благоприятна международна конюктура? На добро наследство от предишните управляващи? На добросъвестни политици? На работеща администрация? На по-малко пенсионери и болни? На патриотизма на младите? На чудо?… ЕДИНСТВЕНОТО, на което могат да разчитат, е на деловите хора – тези, които на собствен риск и за своя сметка искат да работят в своя полза и неизбежно в полза на другите. НИЩО друго не може да ни измъкне от сегашната критична ситуация.

На мястото на правителството бих счупил всички политически чадъри и премахнал всички глупави ограничения пред бизнеса. НАВСЯКЪДЕ по света, където са го направили, са успели. Ако ГЕРБ е това, за което се представя, той няма по-добър съюзник от бизнеса. Не близкия до партията бизнес, а изобщо. Това наистина би било различно от всички предишни управляващи. От “чорбаджиите-изедници” на Виденов до “обръчите от фирми” на Доган. ВСЕКИ българин или чужденец, който иска да работи по правилата, трябва да почувства реално държавната грижа. Това, според мен, е печелившата политика.

Да, и да не забравите за пътните знаци!

В рамките на една седмица дойде добрата новина, че националният план на България за търговия с въглеродни емисии най-после е приет и много лошата, че Брюксел ни отнема правото да търгуваме заради…липса на административен капацитет.

Опитът на министъра на околната среда и водите да обвини за проблема предишното правителство беше жалък. Тя, изглежда, не разбира, че по този начин поставя под съмнение основателните обвинения към корумпираната тройна коалиция. Но точно по този въпрос отговорността е на сегашното правителство. Както стана ясно от изявленията на самия министър-председател, те са очаквали забраната.

В създадената ситуация възникват изключително сериозни въпроси. Защо нищо не е направено България да има капацитет, т.е. кадърни чиновници по толкова важен проблем? Защо в антикризисния пакет бяха заложени 500 милиона приходи от излишните вредни емисии? Защо тази търговия продължава да минава изцяло през държавна агенция, а не през борсата, както е в много европейски държави и, което е по-важно, където възможността за корупция е сведена до минимум? Кой ще понесе отговорността за този грандиозен скандал?

Това, че обществото ни е неграмотно по този и много други въпроси от негов жизнен интерес и че купените медии не пишат, не означава, че няма проблем. Има ОГРОМЕН проблем. Ако сравним финансовото изражение на всички шумни полицейски акции досега със загубите от тази управленска некадърност, едва ли ще бъдат и 1/3, ако изобщо се стигне до осъдителни присъди. Какво излиза? Само един гаф на администрацията ни струва три пъти повече от всички заловени бандити вкупом! А непреките загуби? Държавата-длъжник на хиляди фирми им отнема още една възможност да оцелеят.

В такива моменти искам да видя виновния министър в затвора много повече от мутрата. И по това съдя как ни управляват, не по приказките!