В началото на 90-те опитен и много добре разположен към България западен политик ме попита колко години сме били под комунистическо управление. След като получи отговор, каза: “Е, поне 45 години ще ви трябват да излезете от това влияние”. Надявах се много да не се окаже прав, но видно за всички, надеждите ми не се сбъднаха.
Живяхме с илюзията, че по естествен път, чрез смяна на поколенията, България ще се отърси от миналото и ще тръгне по нов път. Уви, в момента се случва обратното – не само миналото, но и все нови негови издънки са се вкопчили и ни дърпат назад. Те са като хлебарки – оцеляват и се размножават. На талази ни атакуват отвсякъде: Първанов, Станишев, Нинова; Борисов, Плевнелиев, Гешев; Трифонов, Костадинов, Радев, особено той. Ново разочарование за мен е Сакскобургготски, защото се включи в недостойната проруска колона.
Но за да могат тези и подобни хора да налагат чужд на българските интереси дневен ред, някой им позволява. И този някой е ВСЕКИ българин с избирателни права.
Не е проблем, че отново ще има избори. Проблемът е какво те ще ни донесат. Проблемът е какво НИЕ ще направим на изборите. За да не се питаме още дълго “Докога така???”
На фона на множество лоши новини, кото донесоха парламентарните избори от 2 октомври, има поне три добри, които заслужава да бъдат отбелязани:
Първата е, че няма сериозна заплаха за геополитическата ориентация на България. Свръхмобилизираната кремълска пропаганда у нас, подкрепена от действия на президента и служебните министри успяха да създадат впечатление, че сме изправени пред такъв избор. Дължим голяма благодарност на българския избирател – той се оказа на висота, за разлика от своите “държавници”, и отреди на “алтернативата” 10% – нещо, което виждаме в много западноевропейски страни. Впрочем, действията на служебния кабинет в чужда полза не бива да останат без последствия, вкл. наказателни.
Втората добра новина е, че ГЕРБ няма големи възможности за маневри. Очертава се управление на задкулисието, но пред кулисите, осветено от прожекторите и при силна опозиция. Ако “Продължаваме промяната” не направят груби грешки, каквито допуснаха като управляващи, тази формула може да бъде полезна, вкл. за борба срещу корупцията. Имаше и друга възможност – да се действа по старата максима “Ако не можеш да ги победиш, присъедини ги”, но това е игра за майстори.
Третата е, че ИТН са извън парламента, завинаги. Тази “партия” за мокри политически поръчки си получи заслуженото, макар и със закъснение.
Като социалдемократ никак не съм радостен на тоталното отсъствие на европейска левица, за което столетницата положи специални грижи през годините. Но и тя си получи заслуженото: пета в класацията от общо седем.
Навсякъде по света кражбата на хляб не се възприема драматично. Предполага се, че крадецът е в истинска нужда – беден и гладен. Не така стоят нещата, когато си откраднал танкер със зърно – плаващия под руски флаг товарен кораб “Жибек Жоли”, който превозва товар със зърно, натоварено от окупираното от Русия пристанище Бердянск.
От февруари насам видяхме руснаците като лъжци, като агресори, като изнасилвачи и убийци на невинни хора. Сега ги виждаме като крадци на хляб.
Каво ли още ни предстои да видим като падение на “велика” Русия ?!…
Това, според мен, е най-подходящият отговор на поредната провокация на посланика на Русия в България. Никой посланик не може да си позволи да поставя ултиматуми на държавата, в която е акредитиран.
Поведението на тази персона (надявам се, в скоро време non grata) за мен не е изненада. Та нали тя идва от средите на Жириновски (мир на праха му!). Като ръководител на българската делегация в Парламентарната асамблeя на НАТО, след едно от скандалнитe изказвания на този руски ултранационалист, попитах ръководителя на руската делегация дали отразява официалната позиция на Русия. “Не обръщай внимание на този шут” беше отговорът тогава. Днес, обаче, заплахите на шута се превърнаха в официална руска политика и носят смърт, което е проблем на целия цивилизован свят.
Нашият проблем е изгонването от българската политика на “подлогите” на Митрофанова – Румен Радев, Корнелия Нинова, Копейкин и други, които вече открито демонстрират зависимостите си. Крайно време е България да приключи с това!
Сегашният президент не е първият, който се опитва да се намесва в изпълнителната власт, без да има правомощия за това. Но е първият, който поставя под съмнение евроатлантическият избор на България. А позицията му по отношение на руската агресия в Украйна е наистина позорна.
Тя е позорна и за БСП и “Възраждане”, но за разлика от президента, те имат демократичното право да се опозоряват. Никой държавник няма право да опозорява България и следва да получи най-категоричен отпор, когато си позволи да го прави. В случая – в полза на Русия, при това като агресор.
Какво да се прави?
1. Принципното решение е предложено отдавна: с първата възможност за конституционни промени да се поправи грешката на Великото народно събрание президента да се избира пряко. Належащото решение е да “снеме доверието от президента”, като се ограничи до максимум участието му във взeмане на решения и представителство на България навън. Смятам, че участието на парламентарно представените политически сили във всички президентски консултативни формати следва да бъде бойкотирано.
2. Най-сетне “Продължаваме промяната” се окопити и се върна в мисията, за която бе избрана. Но това е абсолютно недостатъчно. От тях се очаква да бъдат лидер, а не балансьор. И не само в коалицията, а в обществото. И първата необходима стъпка е да поискат максимална подкрепа за парламентарно решение за военна помощ за Украйна. Втората е да не допуснат да се стигне до процедура, която да даде възможност на президента да назначава служебно правителство.
3. На всяка проява от страна на министри и държавни служители в полза партийни (да не говорим за чужди), а не държавни интереси, да се реагира незабавно. Конкретно: поведението на министъра на туризма. Всяка политическа или обществена проява в чужда полза, да получава съответен коментар. Конкретно: предстоящото учредяване на президентската партия.
Ако някой не е разбрал, България е във война.
