Николай Камов

Във връзка с избора на служебно правителство, което всъщност е правителство на Борисов и Пеевски (по-точно на Пеевски и Борисов) не забравяйте да преместите политическия часовник с три години назад.

Президентски хора регистрирали две (?!) търговски марки за политическия проект на Радев “3 март”. Очевидното намерение е партията да бъде учредена (може би точно след месец) и да участва на изборите за Европейски парламент през юни. Но ходът е глупав – оттук нататък датата 3 март е дискредитирана като национален празник. За такива случки от живота французите имат мъдра поговорка: “Удушен от прегръщане”.

Ще бъдем свидетели на още един опит антиевропейска партия да се бори за европейско представителство. Интересна ще бъде реакцията на парламентарните “патриоти”, чийто избиратели ще бъдат основна цел на “ПП 3 март” или “Движение 3 март”, съгласно направените регистрации, които са в грубо нарушение на действащи закони. Това не е новина и за поведението на Радев, но интересното е дали той ще изпълни заканата, че като дойде време да създаде партия, лично ще застане начело.

Няма, разбира се. Просто ретроградната четворка ще стане ретроградна петица. Но основно правило в математиката е, че промяната в местата на събираемите не води до промяна на резултата.

34 години трябваха на българите да съберат кураж да се раделят с един от символите на зависимостта си от “братушките”. Истините за тази зависимост все още са по-слаби от лъжите на пропагандата, защото мнозина не желаят да излязат от кутията, в която бяхме затворени десетилетия. Но тези, които направиха усилия да разберат истинската роля на Русия (царска, болшевишка или путинска) в българската история са наясно, че тя никога не е била положителна и че нищо добро оттам не ни очаква.

Демонтажът на Монумента на окупационната червена армия (МОЧА) очаквано истеризира прокситата на Русия в България: БСП, “Възраждане”, ИТН и Румен Радев. Тази ретроградна четворка отдавна (БСП) или отскоро (останалите) прави всичко възможно да пречи на европейското развитие на България. И понякога успява.

Важното е да не забравяме, че в това каре имената и лицата са различни, но винаги става дума за едно и също – за МИНАЛОТО, в което неистово се опитват да ни върнат.

Ако си повярвал(а) на постановката “Хеш код”, довела до отмяна на гласуването с машини на местните избори в неделя, си кръгъл идиот и нямам какво да ти кажа.

Ако не си повярвал(а), но манипулацията все пак е породила някакви съмнения у теб, ето фактите:
- сериозни социологически проучвания дават голяма преднина на кандидати на Продължаваме промяната-Демократична България, в София ГЕРБ може да не се класира за балотажа;
- многобройните опити на ГЕРБ-ДПС, както и на ИТН, БСП и “Възраждане” да предизвикат предизборни скандали по повод дейността на правителството (в което ГЕРБ има вицепремиер!) досега се провалят;
- днес, последният ден преди деня за размисъл, ДАНС, която е под контрола на Румен Радев, провежда активно мероприятие с обвинения, които биха предизвикали смях у всеки средно грамотен IT специалист;
- ГЕРБ, ДПС, ИТН, БСП и “Възраждане” надават неистов вой и с гласовете на техните представители в ЦИК е отменено машинното гласуване, с което се отваря широка врата за истински манипулации и фалшификации, съпътствали изборния процес вече три десетилетия.

Честито, отново сме в 20-ти век!

Вчера “Дневник” пуликува анализа на Ян Янев Защо изчезва лявото в България – Анализи – Дневник (dnevnik.bg) Не познавам автора, поздравявам го за обективността и достоверността – това не се случва често, когато пишат по тази тема. Но и в този случай липсват важни неща, за да бъде отговорът на въпроса “Защо?” по-ясен и пълен.

Преди да стане петоразрядна не-лява вождистка партийка, каквато е сега, БСП беше първа политическа сила с над два милиона избиратели, която в 37-то Народно събрание имаше абсолютно мнозинство и неограничени възможности за реформи. Общоизвестно е, че БСП не само провали тези възможности, но едва не докара България до национална катастрофа. Това, което обикновено пропускат е, че през 90-те години левицата “вреше и кипеше” от остри дискусии, довели до серия от напускания, но не и до разцепление. Вътрешната опозиция, като правило малобройна, не само отстояваше алтернативни идейни и управленски виждания, но в много случаи не позволи да се стигне до големи и по-малки пакости. Например, днес България да подсмърча на прага на Европейския съюз. Например, националният ни герб да изглежда като лопата с лъвче. Например, …

Ако искате да научите повече за процесите в левицата през периода 1989-2009 и да си отговорите по-информирано защо тя стигна до това плачевно състояние, прочетете моята книга “Да бъдеш свободен”. Тя не е нова, но е актуална. Отдавна е изчепана в книжарниците, но с един клик вдясно от този текст може да я свалите на PDF. Приятно четене!