Днес в парламента всички опозиционни групи заявиха намерението си за пореден вот на недоверие към правителството по повод скандала с МВР.
Изходът според мен е само в нови избори. Не виждам никакъв потенциал в партиите от тройната коалиция и особено в левицата за каквито и да било положителни промени до края на мандата. След вчерашното комично решение с 10-дневен срок вече няма никакво значение какво ще последва в сегашния формат на коалицията и в сегашния състав на кабинета. Никакви персонални промени и заклинания за нова политика не могат да поправят основния дефект – неспособността да се управлява в условията на членство в Европейския съюз, а за някои -неспособността да се управлява изобщо.
При такава ситуация всяка развита демокрация ще пусне в ход защитните механизми и най-вероятно ще стигне до предсрочни парламентарни избори. Но тъй като ние не сме развита демокрация, това не може да се очаква. Остава единствената възможност във времето до редовните избори много ярко да се проявят алтернативите на сегашното управление. Защото разочарованието по повод на грандиозния скандал ще даде негативно отражение върху политиката и политиците като цяло.
Този неблагозвучен термин от бюрократичния език означава процеса на “пренасяне” на европейските норми в българското национално право. На 7 януари т.г. МВР прие наредба № 40, с която траспонира директива 24/2006 с много дълго заглавие. По същество става дума за задължение на доставчиците на интернет да съхраняват и предоставят на МВР информация за всички свои клиенти – кои са те и къде се намират, кога, с кого и за колко време са били в кореспонденция или са ползвали телефония. Всичко това е мотивирано с борбата с тероризма. Проблемът е, че българската наредба значително разширява обхвата на европейската. Нещо повече, тя по принцип не би следвало да бъде приемана, тъй като става дума за ограничаване на човешки права и неприкосновеност на личната кореспонденция на гражданите, гарантирани от Конституцията на Република България. Ако изобщо това се налага, може да стане само със закон.
Няколко дни след публикуването на наредбата отправих въпрос към министъра на вътрешните работи, на който той ми отговори на 22 февруари т.г., защитавайки издадената от МВР наредба. Изразих няколко принципни несъгласия с министъра и се радвам, че проведената вчера с участието на Омбудсмана на Републиката Гиньо Ганев и много компетентни специалисти дискусия подтвърди това становище. Тя бе инициирана от Социалдемократическия форум и “Електронна граница”. Мнозинството участници бяха на мнение, че наредбата трябва да се отмени и директивата да се транспонира със закон. Надявам се Върховния административен съд да отвори пътя за това.
Вече две седмици медиите отразяват и коментират моето гласуване за вота на недоверие за корупцията и изключването ми от парламентарната група на Коалиция за България.
Преди всичко искрено благодаря на тези, които обективно отразиха случилото се или ми дадоха възможност в интервюта да кажа какво мисля за корупцията и по други горещи теми. Разбира се, имаше и помия. Къде по поръчка, къде от стара злоба и предубеждение, все едни и същи автори и вестници решиха, че сега е удобен момента за оплюване. Отдавна не се впечатлявам от тези неща, но в случая е интересен фактът, че моите портрети бяха написани, сякаш аз съм напуснал коалицията, а не са ме изключили. Още по-странно, и дума нямаше за отношението ми към основния проблем-корупцията. Никой, разбира се, не посмя да коментира поведението на “Позитано”, което наруши всички норми на коалиционна етика, отмени чл.67 от Конституцията и назидателно през първата седмица искаше аз да се разгранича от моята партия, а през втората – тя от мен.
Бил съм вечно недоволен. Сигурно искат да бъда доволен от Жан Виденов, от Александър Томов или може би от тройната коалиция начело със Сергей Станишев, Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган?! Да съм доволен от борбата с корупцията и престъпността изобщо, усвояването на европейските фондове, грижата за децата в социалните домове, безопасността по пътищата и в жп транспорта?! Та нали водещите новини в същите издания през последните две седмици показаха колко жалка е картинката у нас по тези въпроси!
До този момент никой не е поел отговорност за трагедията, при която загинаха девет български граждани. Както винаги досега няма виновни в държавата. Ето един признак, по който сме на космическа дистанция от цивилизованото политическо поведение.
