Аз съм един от милионите, които днес се радват, че Барак Обама е новият президент на САЩ. Винаги съм се интересувал от американския политически живот, следил съм отблизо кампаниите. Никога не съм чувствал толкова човешки близо който и да било кандидат. Обама говори неща, в които вярвам и искам да се случат в България. С неговият избор Америка е вече друга. Преди 25 години оттам тръгна нова вълна, която в Европа нарекоха “третият път”. Тези политически идеи осигуриха победите на демократите в САЩ и възхода на европейската социалдемокрация през 90-те години на 20 век. Сега, според мен, на световната политическа сцена се появява нов феномен – ПОЛИТИЦИ НА ЗНАНИЕТО. И Барак Обама е най-яркото олицетворение на това. У нас се навъдиха доста поназнайковци в политиката, затова сме на този хал. И не бива да чакаме по еволюционен път да стигнем до извода, че е вредно да ни управляват хора, чието първо работно място е премиер. Шансът ни е да разберем какво се е случило в Америка и да направим същото.
Днес парламента единодушно прие декларация, осъждаща побоя над общинския съветник от “Атака” и методите на изборната борба в тази община. В декларации от този род винаги сме единодушни. Разминаваме се в разбирането си за правене на политика, в т. ч. на избори. В пленарната зала днес имаше доста хора, които правят, насърчават или поне си затварят очите за това, което става. А то е, че в България шансовете на откритата, прозрачната, отговорната, честната политика драстично намаляват. Купуването на гласове и изборни комисии вече е норма. Продажбата на партийни регистрации се превръща в правило. Грубата употреба на спечелената власт в полза на своите, характерна за нашите политически нрави, се възражда.
Това ли е европейска България? Назначените вече си спечелиха славата на най-корумпираните в Европа. Сега това очаква и избраните. Кой може да спре тази деградация на политическия живот у нас? През юли Президентът организира кръгла маса и даде възможност на управляващи и опозиция да кажат какво мислят за промените в изборното законодателство. Сега на ход е парламентът. Тук ще лъсне истината кой поддържа и кой иска да промени това нетърпимо положение. Аз съм много скептичен, защото виждам всеки ден борбата на мнозинството за запазване на статуквото.
Оптимист съм, че нещата все пак ще се оправят с появата на прословутата средна класа. Защото тя няма достатъчно пари да купува политици, и има достатъчно, за да не я купуват те.
150 души, които трудно бих нарекъл народни представители, запазиха кокала за още една година. Това Европа, това доклад, това световна преса, това българско обществено мнение… окото им не мигна да си натиснат червеното копче. Някои от тях се опитаха да се направят на мъже вчера по време на говорилнята и днес някои по-наивни от мен вестници отделиха подобаващо място за “особеното” мнение, като вероятно са предполагали, че от монолита на мнозинството може да се откъртят няколко символични “въздържали се”. Уви! Трагикомичната българска политическа реалност бе потвърдена 100%. Стопроцентово потвърждение, че в рамките на този политически модел не е възможно да се случи нищо читаво. Ако тези хубостници бяха избрани мажоритарно, щяха да отговарят пред избирателите си. Сега презглава ще тичат да рапортуват за вярност пред вождовете, за да ги сложат пак в листите. Мизерия!
“Ако искаме да правим политика в здравеопазването трябват пари”, заявява днес в интервю за агенция “Фокус” министър Евгений Желев. Браво! Феноменално! Предлагам за това грандиозно откритие на г-н Желев да бъде връчена най-високата държавна награда. А защо не и Нобелова?!
В началото на мандата на това правителство на неговия предшественик г-н Гайдарски, бе връчен готов проект за електронно здравеопазване. Днес българските граждани можеха да имат смарткарти с чип, съдържащ всички данни за здравния им статус, чрез които да извършват всичко по документацията и разплащанията. Освен това щяха да бъдат предпазени от кражба около 360 милиона лева от бюджета на МЗ само защото системата съществува.
Браво, г-н министър!
Срам ме е от това, което Европейската комисия каза днес за България. И се чувствам виновен.
