Николай Камов

Това е съотношението в полза на правителството в парламента, на който му остават още три месеца.  Точно обратното е съотношението в общественото мнение. Но с мнение власт не се сменя. Трябва вие, които имате право на глас в “големия парламент”да го използвате. Ако не го направите, ще ни управляват отново същите. Това ли искате?

Ето какво попитах премиера:

Уважаеми господин министър–председател,

Наскоро беше представен докладът “Престъпление без наказание – противодействие на корупцията и организираната престъпност в България” на Центъра за изследване на демокрацията. Той е основан на изследване, което се прави ежегодно и отразява по обективен и коректен начин състоянието на страната в тези проблемни области. От доклада ясно личи, че нивото на корупция с всяка изминала година се увеличава значително, а срастването на организираната престъпност с висшите етажи на властта става все по-осезаемо. Същевременно разкриването и ефективните присъди за корупция и престъпна дейност са на пренебрежимо ниско ниво. Фактите потвърждават недвусмислено тези изводи.

През 2008 г. броят на корупционните сделки нараства до около 175 000 средномесечно или около 2 100 000 годишно. През 2007 г. нивото на тези сделки е било около 2 000 000 годишно. Същата година по доклад на прокуратурата, осъдените за корупция са 136 души. Това означава, че ефективността на борбата с корупцията е равна на 0,007% наказуемост за тези деяния. Мнозинството от образуваните досъдебни производства за корупционни престъпления (80% за периода 2004 – 2007 г.) въобще не достигат до съда и се спират или прекратяват още на фазата на досъдебното производство. Различни оценки сочат, че обществото е загубило през 2008 г. около 1,5 млрд. лева от заменки на държавни или общински имоти, земи и гори срещу частни такива на много по-ниска стойност.

В доклада се констатира още, че организираната престъпност е основен източник на политическа корупция, а олигарсите се превръщат в кадровици на висшата администрация.

Тревога буди фактът, че всички тенденции в изследването показват устойчиво нарастване на корупцията и престъпността през последните няколко години. В това отношение сме достигнали нивата от 1998 г., което може да има непоправими последици за обществото.

Въпреки, че през 2008 г. заработиха пет нови административни структури за борба с престъпността, ефективността от тяхната дейност е почти нулева.

Уважаеми господин министър-председател,

Ще потърсите ли политическа отговорност от членове на вашия кабинет за тоталния провал в борбата срещу корупцията и организираната престъпност и каква е вашата лична отговорност за това?

Днес въпросът ми беше върнат с аргумента, че министър-председателят е отговорил вече на 52 подобни въпроса, 2 от които мои. Оставям коментара на вас…

Научих тази дума от статия на в-к Дневник.

Кога ли ще “рефлагираме” правителството? А може би е за добро!?

Днес трима народни представители напуснаха партията на Иван Костов. Независимо от различните ни политически възгледи, и тримата уважавам като достойни, компететни и некорумпирани политици. Поздравявам ги за куража!

Представям си как в момента тракат клавиатурите на няколко тъпоумни “политически анализатори”, за да изпълнят поръчката и лепнат етикетите “предател”, “ренегат” и т.н. Преживял съм го лично. Миналата година един вестник толкова се беше увлякъл да угоди на Позитано, че пропусна “дребният” факт – не бях напуснал, а ме изключиха от парламентарната група, защото казвах истината и гласувах по съвест. Нейсе. Отговорността на “свободния” български печат за безобразията на прехода тепърва ще се изяснява…Лъжата…

А постъпката на колегите парламентаристи разбирам много добре. Не може свестен човек да затъва в политическото блато от партийна дисциплина. Какво друго може да направи, освен да напусне? Да сте чули поне едно различно от официалното мнение в левицата след като ме изключиха? Няма да чуете. Да виждате някаква полза за хората от това бетонно единодушие? Няма да видите. Полза има само партокрацията, без значение дали е в опозиция или на власт.

Мои приятели, които от време на време посещават блога, ми направиха забележка, че януари вече си отива, а аз още съм на “ЧНГ”. И започнах да пиша този пост с идеята, че годината започна бурно и почти всеки ден има събитие. Като се замислих, всъщност изобщо не е така.

Най-яркото събитие би следвало да бъдат протестите. Но през 97 те бяха  много по-остри и доведоха до политическа промяна. И какво се промени за хората? НИЩО.

Направиха ни поредните остри забележки от Брюксел. По повод на предишните щяхме да променяме радикално контрола върху европарите. НИЩО не променихме.

През юли миналата година управляващите се клеха, че изборното законодателство ще бъде прието до Коледа. НИЩО.

Газовата криза показа, че НИЩО не е направено през всичките 20 години на прехода да не бъдем зависими само от руските доставки.

Поискахме отварянето на 3 и 4 блок на АЕЦ Козлодуй с пълното съзнание, че от това НИЩО няма да излезе.

Едва успяхме да отворим границата с Европейския съюз и гръцките фермери ни я затвориха, без да можем да направим НИЩО.

Какво излиза? Живеем в едно голямо НИЩО.