Когато преди 12 години напуснах БСП казах, че тя е мъртва. Имах предвид, че не е в състояние да взима адекватни политически решения.
Днес оценките за тази партия са същите, само че идват от хора, които тогава ме хулеха. Закъснелите критици допускат фундаментална грешка. Че Станишев е недоразумение се вижда с просто око, но не той е причината за трагичното състояние на БСП. И Виденов не беше причината. Те са следствието. Самият факт, че една партия избира такива лидери и на всичко отгоре ги прави премиери е диагноза.
Неизлечимо болният е самата БСП. За разлика от своите посестрими в страните от бившия Варшавски договор, БКП не се раздели на комунисти и социалдемократи. Издигна в култ единството, без да е ясно на кого и за какво. Нито един опит за реформиране в самата партия не успя. Нещата се сведоха до смяна на името и поредица от напускания. БСП остана ни риба, ни рак – без политически профил. Лявото беше само фасада за наивниците и правоверните. Даже приемането в европейското социалистическо семейство стана с големи компромиси и с ходатайството на социалдемократите, за което носим голям грях.
БСП не е политическа партия. Тя е синдикат за защита на интересите на старата номенклатура и нейните деца, подкрепян активно от бившата Държавна сигурност. По тази причина сгромолясването беше неизбежно. Лошото е, че три пъти обществото ни пострада сериозно от “синдикалния” рекет – при Луканов, при Виденов и сега, при Станишев.
Добрата новина е, че последният е преизбран за председател на БСП. Всяко друго решение щеше да бъде поредната илюзия за промяна. Отваря се път за истински ляв проект.
От конгресите на БСП и ВМРО по един и същи начин лъхна миналото. В модерния свят оставката на лидера е поемане на отговорност, за да не легне тя върху партията. В двата нашенски случая стана обратното, както е ставало винаги преди. Сега да му мислят БСП и ВМРО. Добре че от тях нищо не зависи.
За първи път в младата ни двадесет годишна демокрация беше въведен финансов ценз за участие в политиката. Т.е. беше направено съществено отстъпление от самата демокрация. Ако имате желанието да се включите в политиката като независим депутат трябва да броите 15 000 лева. Ако сте партия, нищо че сте минали през всички процедури за нейното учредяване, броите 50 000 лева. Ако по някакви причини правите коалиция – 100 000 лв. Кой може да си позволи това?.. В Холандия депозитът е 60 евро. Защо? Защото са изчислили, че толкова са разходите за административното обслужване на регистрацията на партията за участие в избори, и ако тя не спечели достатъчно гласове, държавата не трябва да е на загуба. У нас предназначението на депозита е съвсем различно. Това е праг. Много висок праг. Представям си как би реагирала опозиционната БСП през деветдесетте години на подобно предложение. Сега тя е авторът му. Затова не ги слушайте какво ви говорят. Гледайте ги какво правят. А ние, “Социалдемократи”, дадохме всичките си пари за да придобием правото да се състезаваме в тези избори. И понеже няма как да ни видите на билбордовете, разчитам на този блог. Бюлетината е номер 13!
Поради ограничени финансови средства (за това ще стане дума в следващия постинг) на евроизборите не се регистрирахме като партия или коалиция, макар че имаше такива политически възможности. С инициативен комиттет от 10 души издигнахме кандидатурата на проф.Чавдар Николов, декан на Стопанския факултет в Югозападния университет. Чавдар Николов е един от близките хора на д-р Петър Дертлиев, а след неговата смърт е в Политическо движение ” Социалдемократи”, в момента член на Националния съвет. Разбира се, не партийните качества и принадлежност бяха определящи при избора на кандидатурата. Мисля, че Чавдар се представи отлично и практически без никаква кампания успя да събере 8 600 гласа. След изборите медиите се надпреварват да му взимат интервюта и да подчертават как сред партийното блато е стърчал самотно един мажоритарен кандидат. Същите медии, обаче, не казаха нито дума за това преди и по време на самата кампания. Някои даже пропуснаха да съобщят, че изобщо има независим кандидат – писаха и говориха само за партиите. Този двоен стандарт едва ли може да изненада, но го казвам, защото тъкмо медиите имат мисията да формират общественото мнение.
Що се отнася до общото ми впечатление, тези избори бяха всичко друго, но не и европейски- по съдържание, по начин на организация, включително и неевропейската промяна на изборното законодателство в последния момент, по кандидати, по послания. Още веднъж българската политическа върхушка показа колко е далеч от същността на европейското обединение, на неговите принципи и стандарти. Жалко за България, не за Европа.
Малко хора си дават сметка колко е важно да използват правото си на глас на 5 юли. Всъщност на този ден всички граждани на Република България, навършили 18 години ще могат да бъдат политици. НАЙ-ВАЖНИТЕ ПОЛИТИЦИ. Тези, които ще определят всичко през следващите 4 години-мнозинството в парламента, оттам и правителството, премиера, политиките…. Идиотщините на властта също, защото те произтичат пак от поведението на най-важните политици-гласоподавателите. Дотук с общите разсъждения. Тъй като партията на която съм председател -Политическо движение “Социалдемократи” и аз лично сме участници в изборите, в следващите няколко постинга ще ви запозная какво се случи и какво ще се случва. На който му е интересно, разбира се. Да! БЮЛЕТИНАТА Е НОМЕР 13!
