Когато това изречение е скандирано на митинг или е част от партийна декларация е едно. Съвсем друго е когато е спонтанна реакция срещу руската посланичка в София. Реакция от млади хора, предимно жени, при откриване на изложба. Автентична проява на гражданското общество на фона на снишаването на почти цялата политическа класа.
Ето това е надеждата за България!
Вижте това. Ако бях американец, щях да потъна в земята от срам. Да гледам как президентът и вицепрезидентът на САЩ се държат като улични хулигани и рекетьори, нападайки украинския президент Зеленски.
Вече няма съмнение, че в морално и ценностно отношение ни дели пропаст с новата американска администрация.
Европа реагира светкавично в подкрепа на Украина и Зеленски.
Къде е България?
Като ръководител на българската делегация в Парламентарната асамблея на НАТО често чувах да цитират лорд Исмай, първият генерален секретар на НАТО за трите основни задачи на организацията: “to keep the Russians (в оригинала Soviet Union) out, the Americans in, and the Germans down“. Тази крилата фраза остана актуална 70 години, но вече не е така. Особено след изявленията на американския президент преди и след избирането му и неговият вице на Мюнхенската конференция.
Без съмнение, САЩ правят голям завой във външната си политика и в частност в политиката на сигурност. Предстои да научим конкретните измерения, но отсега е ясно, че Европа вече не може да разчита на досегашните американски ангажименти не само по отношение на сигурността. Нещо повече – заради келепира е вероятно тръмпизмът да предпочете досегашни врагове пред съюзници. И може би е добре, че в момента няма силно европейско лидерство, за да може отговорността за неизбежните нови решения да се почувства от всички.
Ето как си представям европейския отговор:
- Европа не само да се събуди, а да се мобилизира като за война на три фронта: източен (Русия), западен (САЩ) и южен (Африка). Засега тези “войни” са студени, но много бързо могат да пламнат, особено на изток;
- Дълбоко в гените на европейците е заложено да бъдат завоеватели и победители. Сега това трябва да се трансформира в способност да не позволим друг да ни завоюва и победи – военно, политически, икономически, технологично. Задачата е непосилна за националната държава – необходимо е ново европейско единство, плановете за което трябва да започнат от бял лист;
- Ако такъв мощен процес тръгне, той неизбежно ще роди ново лидерство на европейско и на национално равнище. Ще се появят истински европатриоти. Много от сегашните националисти ще изглеждат жалки и излишни, ще им остане само ролята на слуги на чужди господари;
- В такъв контекст съвсем различно ще изглеждат европейските политики, целите и финансирането им. Европейската солидарност ще придобие нов смисъл и значение;
- В такъв контекст и България ще бъде нова и различна – с мобилизиран за велика кауза национален потенциал, с образовани лидери, достойни продължители на 1300-годишна държава, една от най-старите на континента.
Европа отново ще бъде лидер на свободния свят.
*Няма връзка с политическата група в Европейския парламент, съществувала през 1994-95 г.
Най-сетне имаме редовно правителство и с това добрите новини свършват. Лошите са много:
- Нищо европейско няма в подкрепящата конфигурация – явна (ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС) и неявна (Пеевски и Радев);
- Ако съдим по делата (не по думите) на тези “юнаци”, всички до един са навредили на България, особено когато са били на власт;
- Преговорите бяха на тъмно, за да не се разбере, че са били само за постове;
- Съставът на правителството е отвратителен. Тук е уместно да примомним, че когото отвратените не гласуват, управляват отвратителните;
- Отсега е ясно как ще изглеждат назначенията в следващите нива на властта;
- Опозицията не изглежда никак убедително, особено наивната (или глупава) ДБ, която твърдеше, че ще изолира Пеевски чрез преговори. А ПП към момента е загубила физиономия. И двете формации трябва спешно да сменят лидерите си.
Ако с една дума трябва да се определи новото управление на България, това е ПОСРЕДСТВЕНОСТ.
Новината, за съжаление, е от Румъния, не от България.
В България няма мнозинство на проевропейски партии.