Днес Европейският парламент прие последния доклад за България преди приемането ни за член на Европейския съюз. По същото време българският парламент се занимаваше с досиетата на сътрудниците на Държавна сигурност. Мисля, че има нещо символично в заниманията на двата парламента. Там беше финализирана една продължителна и понякога инфарктна процедура по нашето приемане. Имах честта пряко да участвам в нея като първия съпредседател на Съвместния парламентарен комитет България – Европейски съюз. Малцина сигурно си спомнят, че и тогава – през 1996 година – разгорещено обсъждахме съдбата на АЕЦ Козлодуй. Знаех при каква температура замръзват лигнитните въглища в басейните на Украйна, защото един гръцки депутат ни ги предлагаше като алтернатива на ядрената енергетика. Тогава в спора го победихме, но май днес неговата теза победи. Или България не можа да защити своя интерес…
Важното е, че на 1 януари ще пием шампанско. Само че горчиво шампанско. Горчива чаша ще изпият и тези, които вече не могат да прикриват своето агентурно минало. Дано законът не засегне тези, които добросъвестно са работели за държавата и да не ги постави наравно с доносниците. По този въпрос ние, социалдемократите, имахме предложения, но те не бяха приети. Важното е, че мъчително и след много дълго време България все пак реши този въпрос. Не знам защо по този повод се сетих за една мисъл, прочетена някъде: “недоверието към бъдещето ни пречи да се откажем от миналото”.