През пролетта на тази година в България ще се проведат първите избори за депутати в Европейския парламент. Партиите се раздвижиха и започнаха да съобщават за критерии, номинации и всякакви намерения. Законът интензивно се обсъжда в Комисията по правните въпроси и както можеше да се очаква, БСП и ДПС налагат предварително съгласуваните си позиции. Връщаме се към единичните бюлетини, вместо интегрална. Отново ще се гласува в Турция от хора, които няма да знаят нито за кого, нито защо гласуват.
Цялата тази картинка ние – социалдемократите, наблюдаваме не отстрани, а като участници. Бяхме първите, които през декември миналата година казаха как ще се явяват на изборите и определихме водача на листата – д-р Константин Тренчев. Листата ще бъде гражданска, в нея няма да има партийни функционери. За тези, които се интересуват от подробностите, предлагам моето изказване на едно събиране вчера.
Какво не знаете за мен:
1. Четири години съм живял в Афганистан (1964-68)
2. Луд съм по планината
3. Бил съм в 53 държави
4. Не понасям простаците
5. Не вярвам на политиците 
Абсолютно сбърканата политика на правителството по отношение на хората с увреждания има нови проявления и в първите дни от членството ни в Европейския съюз. По този повод ръководството на ПД Социалдемократи прие позиция, която предоставям на вашето внимание и коментар.
Преди всичко искам да се извиня за дългото си отсъствие от блога. На тези, които ми писаха – благодарности и най-добри пожелания за 2007 година.
В края на тази година се случиха важни неща, които погълнаха изцяло времето ми. На общо заседание на националните ръководства на четири социалдемократически формации взехме решение да се явим с обща гражданска социалдемократическа листа на изборите за Европейски парламент през май догодина. Определихме за водач на листата д-р Константин Тренчев – Президент на КТ Подкрепа. Решихме още за изборите да приемем социалдемократически манифест, който ще бъде подготвен от група с ръководител проф. Драгомир Драганов. За да се стигне до тези решения ни трябваше повече от година. А през следващата година обединените социалдемократи ще имат две сериозни изпитания – изборите за Европейски парламент и местните избори. За да се стигне до това трябваха 17 години…
По темата, която най-много развълнува обществото ни – смъртните присъди за медицинските ни сестри в Либия, предложих няколко инициативи в парламента. Не се приеха. Ставаше дума за това всеки депутат да изпрати до всеки член на Европейския парламент и Конгреса на САЩ лично писмо, както и да учредим парламентарен фонд за международно лобиране, първата вноска в който да бъдат нашите декемврийски заплати. Сега вече разбирате защо не се приеха тези инициативи, но аз и моите колеги от делегацията в Парламентарната асамблея на НАТО изпратихме писма до всички членове на Асамблеята.
Вчера бяха публикувани две интервюта във вестниците “Кеш” и “Банкер”. В тях са изразени важни позиции по това, което се случва и което, за съжаление, пак не се случва. Точно преди 10 години по това време се развиваше драматична политическа и икономическа криза с известен за всички завършек. Най-странното е, че днес аз споря със същите хора, с които спорех и тогава. Те пак са министри. Какво се е променило?
