Под това заглавие излезе от печат моя книга.
Тя е включена в поредицата „Войни и власт” на издателство „Сиела”. ЛИНК
Книгата представя участието в събитията и оценката ми за 20-годишния български преход.
Повече подробности, както и части от книгата можете да намерите на специалната страница в този блог. ЛИНК
Ще се радвам да получа вашите отзиви тук, в блога или на kamov@mail.bg или в Twitter на @nkamov.
Под това заглавие излезе от печат моя книга. Тя е включена в поредицата „Войни и власт” на издателство „Сиела”. Книгата представя участието в събитията и оценката ми за 20-годишния български преход. Можете да научите повече подробности за книгата и да свалите част от нея на специалната страница в този блог.
Ще се радвам да получа вашите отзиви тук, на kamov@mail.bg, в Twitter или във Facebook. Приятно четене!
Вчера вечерта участвах в токшоуто по TV2 “Пирамида” и спечелих дебата срещу Александър Праматарски и Ангел Грънчаров. Гледайте ме и тази вечер от 20:00, когато ще обсъждаме интересни теми (точно след вота на недоверие и протестите) с Поля Станчева и Атанас Атанасов.
Честит юбилей, Европейски съюз!
Ние с теб сме връстници. И аз съм на 50, навърших ги малко преди теб. Когато съм се раждал не съм и мислил, че ще бъдем толкова свързани. Впрочем, тогава едва ли някой се е осмелявал да си помисли, че България ще бъде някой ден част от теб. Важното е, че това е факт, а за мен лично, че имах пряко участие в 17-годишният път към постигането на тази цел.
Започна се по много интересен начин. Кризата на правителството на Филип Димитров беше в разгара си и тъкмо тогава първата делегация на демократична България трябваше да пътува за Брюксел по покана на Европейския парламент. Бях включен в делегацияга като представител на левицата и в един момент се оказах единствения, който ще пътува, защото всички други бяха предпочели да останат в София заради кризата. Настоях категорично пред председателя на парламента Александър Йорданов да не пътувам, защото беше крайно неуместно един човек да представлява толкова поляризирания парламент. В крайна сметка се случи точно това. Бях първия български депутат на официално посещение в Европейския парламент. Посрещнаха ме с огромен интерес. И естественото огорчение за отсъстващите представители на другите политически сили. Започнахме да работим с Делегацията за България и Румъния. Установихме отлични отношения с нейния председател Александър Лангер. По най-чувствителния тогава въпрос за България – визовия – постигнахме първата резолюция на парламента в наша полза.
Няколко години по-късно, след като България подписа споразумение за асоцииране с Европейския съюз, бях избран за първия съпредседател на Съвместния парламентарен комитет. От страна на Европейския парламент съпредседател бе г-н Папакириазис от Гърция. Веднъж, след разгорещена дискусия в защита на АЕЦ Козлодуй го ядосахме толкова, че забрави да закрие заседанието. Тръшна папките и каза, че няма да спори с нас. Нямаше и как да спори след като знаехме наизуст при каква температура замръзват лигнитните въглища в басейните на Украйна. Предлагаха ни ги като алтернатива на ядрената енергия…
Днес България е твой пълноправен член. Не знам дали си щастлив от този факт, но аз определено се радвам. Бих могъл даже да претендирам да съм един от бащите на този успех, но в тази навалица няма смисъл. Важното е, че България отвори нова страница в своята история. И че за много хора, най-вече за младите, това е огромен шанс. Дали ще го използват? Зависи от всеки един. Много хора от нашето поколение те приеха с “намигане”. Навсякъде говореха че те искат, но всъщност си казваха:” Ще я караме както си знаем”. По-важното е, че за теб се бореха искрено много българи, за да донесеш промяна, за да променим и ние теб към по-добро. Горд съм, че съм един от тях!
Честито, връстнико!
Смятам, че публикуваното в днешния брой на вестник “24 часа” интервю може да представлява интерес за вас.
А утре – честит 8-ми март на всички блогърки!
Днес, както се очакваше, правителството получи вот на доверие от всички депутати от мнозинството, с исключение на два гласа. Единият е на моя колега от НДСВ (до днес) д-р Лъчезар Иванов. Другият глас е моят. Гласувах “въздържал се”, не защото нямам позиция. Напротив, Политическо движение Социалдемократи има много ясна позиция по въпроса и тя беше изрезена още през миналата година по време на дебатите по бюджета. Тази форма на гласуване изразява отношението ни към кабинета година и половина след неговото съставяне. Аз гласувах “за” този кабинет с убеждението, че това е доброто решение и че е израз на социално-либералния модел, който ние обосновахме и предложихме преди години. Тези очаквания не се оправдаха. Кабинетът по нищо не се различава от всички досега – големите обществени въпроси остават без решение. Очевидно се решават личните. Все пак се надявам, че нещата няма да стигнат до там, че след време да гласувам “против”. Защото за доверие абонамент няма.
